Дантели, шоколад и бира

[venom]

Вярвам че тази статия от Дневник дава мн. добра представа за Брюксел:

Брюксел – дантели, шоколад и бира
от Радослав Райков
17 юли 2006, 11:49

Разстоянието между Париж и Брюксел се минава за 2 часа. Още с излизането от Южната гара на френската столица белгийската изглежда като малко провинциално градче, където нищо не се е променило никой не бърза за никъде. Защото първото нещо, което ви диктува Брюксел е да вървите пеша.

Марки, дантели и шоколад

След първите 10 минути се натъквате на първата изненада: с магазини на всеки 50 метра, тук можете да се почувствате като в световния център на филателията. Със собствените си очи видяхме прилично и търпеливо наредени един след друг тибетски монах, университетски професор, френски военен, момиче от Шри Ланка чакащи на опашка пред една от тези стъклени витрини, където пощенската марка струва колкото буца самородно злато или диамант. Това е първата изненада в Брюксел, но не и последната. Като например неофициалните имена на улиците, обкръжаващи Централния площад: улица на Тревите, на Въглищата, на Маслото, на Врабчетата, улица на Хляба и Месото, на Херингите, на Черния пипер. Всички те, изкачващи се нагоре и спускащи се надолу, са получили особените си имена задължително и на двата езика /фрески и фламандски/, чиято съществена част винаги е свързана с кулинарното изкуство. Те остават завинаги в съседство с натруфените и помпозни ренесансови къщи, принадлежали на гилдиите и на корпорациите.

Под една от тях спряхме в очарователно магазинче за дантели – известната брюкселска дантела. На стъклената врата бяха разлепени поне двадесетина; а вътре плувнахме в дантелено море – вляво, вдясно, накъдето и да се обърнеш, все дантели. Само бели. Класически. Имаше на животни, на предмети от бита, на религиозна тема – абсолютно всичко – над 2 000 модела, забодени с карфици за сатенените тапети, разливащи се от пода до тавана... Ние си взехме на едно ангелче, разперило криле, полетяло към щастието...

Към щастието се понесохме и ние, когато по малката, калдъръмена уличка, на която се намираше магазинчето, замириса на шоколад. Брюксел е известен със своите шоколадови магазини, в много от които се продават ръчно направени бонбони. Естествено, не е нужно да си купите Pierre Marcolini, за да кажете, че сте опитали белгийския уникат. Godiva, Neuhaus, Wittemayr също са качествени. Ако пък държите на Pierre Marcolini, има и опаковки от по 5 бройки, а може да си вземете и на килограм... Продавачите използват бели копринени ръкавици, докато избирате бройката и вида шоколадови бонбони, слагат ги в бели фунийки с накъдрени краища за непосредствена консумация или в най-различни кутии, според случая. Самият престой в подобен магазин е преживяване.

Французите в Брюксел

"При испанския крал" е седалище на известното обединение на хлебопекарите; там, в опушената механа, на масивни дъбови маси заедно с бъдещите медици от университета "Лувен Ла Ньов" може да изпиете няколко половин литрови халби белгийска бира. Става въпрос за светла и слаба бира, която тук отново е на мода. Бодлер – голям познавач на питиетата, който е прекарвал дните си на Централния площад – й е направил добра услуга, като я сравнил с котешка пикня; защото няма по-хубава от тъмната бира. Но за любителите на светлата в Брюксел се продава и плодова бира, която е местен специалитет. И ако не знаете, че е бира, ще решите, че пиете безалкохолна напитка с вкус на череша, праскова, малина... Заради язвителността на стиховете му, брюкселчани не обичат автора на "Цветя на злото". Но в замяна на това, с колко обич се отнасят те към Виктор Юго, за когото изгнанието и двата пъти е било "достатъчно спокойно и приятно, за да е поносимо". Слизайки на втория етаж, Юго всяка неделна сутрин е обикалял пазара за птици, където и днес, затворени в клетка, всички видове пернати на планетата си дерат гърлата. По ирония на съдбата Юго никога не е успял да научи един папагал ара да изрича думи на омраза срещу Наполеон ІІІ.

Централно ядро на градска агломерация с 19 присъединени селища, Брюксел има население над 1 млн. Той си остава ябълката на раздора в кралството. 86% от брюкселчани са френскоезични. Но фламандците, по-малобройни и в столицата, и в страната, "не свалят оръжие" пред валонците.

Премахването на границите прави смешни всички тези старомодни борби, макар тук да научаваме, че френският университет в Гент е бил фламандизиран едва преди 70 години и че през окупацията Германия благосклонно е насърчавала фламандския език.

Сърцето на Европа

Символ на европейското призвание на съвременна Белгия са сградите на ЕС и Европейският парламент – студени конструкции от стъкло и бетон, в които са разположени стотици канцеларии. За всяко работно място в тях се води ожесточена борба заради големите преимущества.

Чиновници и дипломати намират разтуха в Брюксел, защото това е столица, която диша. Тя наистина има своите зелени дробове и част от тях са разположени точно пред двете сгради. В дъното на парка се намира белгийската триумфална арка, строена от Леополд ІІ, за да отбележи 50-годишнината от независимостта на Белгия. По негово време обаче били завършени само двете странични крила и чак през 1905 г. била издигната триумфалната арка, висока 45 м. с двете колонади. Историческата постройка приютява безценна колекция от произведения на изкуството, автомобили, оръжия и др.

На връщане от Ерусалим, откривайки величествения Ескориал, Шатобриан възкликва: "Това е Версай!" Кралският дворец, където Бодуен и Фабиола прекарват спокойно дните си, не се натрапва с огромните си размери: той е хармоничен и дискретен. Съвсем близо до него, като олицетворение на могъществото, се издига хотелът на барон Ламбер – пищна сграда, извисяваща се над кралския дворец, Белгийската кралска академия и парка на Кралския театър, където през известната 1830 г. революционерите откриват огън срещу холандските войници и ги прогонват от Брабан.

Финансист с будна мисъл, Леон Ламбер е натрупал огромно състояние, което впоследствие влагал, за да попълни колекцията, започната от майка му. Тя съдържа платна от Сутин, Джакомети, Бейкън, Магрит, които изпълват стените чак до тавана.

Някога този баснословен частен музей се е оценявал на десетки милиарди франкове. Но през 1983 г. 58-годишния Леон Ламбер почина, а вестниците съобщиха на слисаната Европа, че само 5 дни преди смъртта си той набързо е отпътувал за Лондон, където е преговарял за продажбата на своите шедьоври. Загадката на пребогатия барон не е разкрита и до днес.

Атомиумът – Айфеловата кула на Брюксел

Извън града, но като негов символ, се издига известният в цял свят Атомиум, построен за Световното изложение в Брюксел през 1958 г. Идеята на неговия дизайнер Андре Ватеркен била да пресъздаде концепцията на атома, основната градивна частица на всичко видимо, макар и той самият да остава скрит за човешкото око. По този начин той желаел да подчертае важността за макросвета на онова, което става на микрониво. За да реализира плана си, той решил да увеличи моделът му 160 милиарда пъти. И нарекъл монументалната си скулптура Атомиум. А тя наистина е монументална, защото е висока 102 м., състои се от 9 сфери, всяка с диаметър 18 м. Асансьорът в Атомиума е един от най-бързите в Европа, движейки се с 5 м. в секунда. Цялата конструкция тежи 2400 тона. И с течение навремето се е превърнала в символ не само на Брюксел, но и на 20-ти век изобщо, защото едва през него атомът бе открит и изучен, така че човек да може да се възползва от него.

evropa.dnevnik.bg

[lubata]

Интересно четиво докато се пие кафенце

[petrovi]

На мен ми попадна също една лубопитна статия. Едно различно виждане за Брюксел.

Стъкленият свят на Брюксел




Репортаж
Русе - Брюксел - Русе

Пристигнахме в Брюксел по покана на българския евродепутат Николай Младенов. Групата русенски журналисти се оказахме от щастливците, които гостуват в белгийската столица на разноски на европейския парламент. Всеки от нашите 18 евродепутати има бюджет да покани годишно до 100 души, които да посетят институциите на Европейския съюз в Брюксел. С Ники, както всички го наричаме, се познаваме от пресконференциите, които той дава в Русе. От информационния му офис, в нашия град, често научаваме още топли новините от сърцето на Европа.

Стъпихме в белгийската столица със самочувствието на европейци. Та нали сме от Русе - първият български град, в който, още от Възраждането, цари европейска атмосфера.

През последните години Дунав мост се превърна в символ на интеграцията на България и Румъния към обединяваща се Европа, а първият български еврокомисар - Меглена Кунева, започна голямата си политическа кариера именно от Русе.

Като информирани хора, добре познавахме структурата на Европейския съюз, бяхме посещавали семинари, участвали в дискусии, следили и отразявали в своите медии събитията, свързани с присъединяването ни към голямото европейско семейство, но асоциирането на Брюксел с европейските институции се оказа не съвсем точно. Видяхме и един друг Брюксел и това сложи на въображаемите ни представи по-реални рамки. Модернистичните стъклените стени и тавани на институциите на Европейския съюз и хората, работещи в тях, съвсем не бяха всичко в този град.

Стъкленият свят на Брюксел рязко контрастираше на един друг свят – на исляма, сякаш преселил се тук, за да напомня на Европа за мизерията в една друга част на света.

Брюксел е космополитен град. В хотела ни посрещнат и обслужват чернокожи, цели орди от ислямски преселници се разхождат по улиците, китайци щъкат в заведения, офиси и магазини. На улицата, на която е хотелът ни, се мъдри турско кафене с ориенталското название „Байрам паша“. Естествено посетителите са само мъже. Те жадно разсъбличат с поглед всяка приближила се до прозорците жена.

Още при първото ни посещение в европарламента срещаме представител и на комшиите - румънците. Дебела жена, от северната ни съседка, е седнала на земята и е поставила пред себе си чинийка за милостиня. Някои колеги поназнайват малко румънски и я заговарят. Казва се Мария и от 7 години е в Брюксел с цялото си семейство. В паничката има само няколко монети и по всичко личи, че минаващите от там не отварят често портфейла си. Но румънката твърди, че успявала с просия да свързва двата края.

А къде са българите в този пъстър свят от нации? С ужас научаваме или по-скоро си припомняме чутото някога, че немалка част от проститутките в Брюксел са българки. Древната професия в Белгия е легализирана и има цял квартал, в който нашите сънароднички, а и други жени, продават красивите си тела. Някои от колегите отиват от любопитство да видят. Истина е, не е измама! Тракийки и болярки, разголени по монокини, стоят в изкусителна поза във витрините – толкова близо и всъщност толкова далеч от стъкления свят на Брюксел.

До Гранд плас - централния площад на Брюксел, ни привлича кокетно магазинче за шоколадови изделия, в което млада жена подрежда витрините. Влизаме и поздравяваме на български. „Добър вечер”, ни отвръща хубавицата и с радост разбираме, че тук ще си бъдем поне за малко на своя територия. Хана е от Прага, но от 5 години живее със своя приятел българин - собственикът на магазинчето. Филип Янчев е в Брюксел от 10 години. Още като завършил средното си образование, в родния Бургас, дошъл в белгийската столица, за да търси по-добър живот. Започнал да продава в магазинчетата за сувенири в центъра. След 5 години наел помещения и вече е собственик на две шоколатерии - тази, в която разговаряме и друга, в близост до символа на Брюксел - Пикаещото момченце или наречено по-прилично Манекен Пис. На добър български език Хана ни казва, че шоколадовите изделия се купуват най-вече от туристите. Е, влизали и белгийци, но по-рядко. В Брюксел не било лесно да осигуриш прехраната си, налагало се да стоят с Филип в магазина от сутрин до вечер. В белгийската столица прииждат хора от цял свят с очакванията, че щом европейските институции са тук, животът ще е по-лесен, но още с идването си разбират, че това не е така. Не може да се отрече, че европейските институции издържат Брюксел, но те съвсем не са всичко в този град, споделя Хана. Млада китайка, която помага в магазина, идва да попита нещо, затова приключваме разговора. Разменяме си имейли и си обещаваме непременно да си пишем.

Шокът, който изживяхме

След като цял ден сме обикаляли европейските институции, решаваме да изпием по една хубава белгийска бира в централната част на Брюксел. Шестима колеги тръгваме към метро станция Клемансо. Двама изостават от групата, четирима вече слизаме надолу с ескалатора. Изведнъж чуваме врява и писъци, поемаме бързо нагоре по ескалатора, но ни е трудно да стигнем до мястото. Все пак успяваме и разбираме, че мургав младеж от арабски произход се приближил до колегата и се опитал да измъкне чантата, в която носел фотоапарата си. Не успял и оттегляйки се, се опитал да отмъкне чантата на намираща се на метър по-назад колежка. За късмет, дръжките и на нейната чанта се оказали здрави. Настроението ни помръква, разговорите се въртят все около това. Не очаквахме това да се случи точно в Брюксел. Вечерта, в хотела, разбираме, че по същия сценарий се развили още два подобни инцидента с журналистки от групата, едната от тях се простила при нападението със 100 евро. На следващия ден научаваме, че подобни случки в белгийската столица били ежедневие.

В стъкления свят на Брюксел

Така образно нарекохме тази част от Брюксел, в която са разположени европейските институции. Светът на модернистичните сгради от алуминий и стъкло е различен. Със статут на столица на Европа, градът се ползва още през втората половина на миналия век, когато тук се настаняват щаб квартирите на НАТО и тогавашната Европейска икономическа общност. Сега Брюксел е център на Европейския парламент, Европейската комисия, Съвета на министрите и още много институции, точният брой на които не можахме да разберем. Любезните ни домакини ни водят на всички тези места, денят ни минава от зала в зала. Всички сме впечатлени, че виждаме на живо, а не от новините, местата, в които заседават еврокомисарите, в които комисиите вземат своите решения.

Посещаваме и пресцентъра - огромна зала с компютри и удобни работни места за всеки журналист, който отразява работата на Европарламента. На мониторите има възможност да се проследяват директно пленарните сесии. Съвсем благородно им завиждаме - хем събитията им са на едно и също място, хем ползват такива удобства. При едно от посещенията си в Европарламента присъстваме на гласуването на исторически документ – окончателното приемане на текстовете на Хартата за фундаменталните права, която заменя действащата доскоро Харта за правата на човека.

Всичко ни впечатлява – мащабите на залата, строгите порядки, по които се извършва гласуването. Слагаме слушалките, превключваме на 21 канал и слушаме цялото заседание на евродепутатите на български език. Над залата, в стъклени кабинки, стоят преводачите - по трима-четирима за всеки език.

Българският е един от двайсет и трите официални езика в Евросъюза и с нас, за първи път, влиза кирилицата. Особено сме горди, че всички надписи в Европарламента, а и в другите институции, започват най-напред на родния ни език.

Посещаваме и Берлиамон, сградата в която се помещава Европейската комисия. Щракаме за спомен каменния постамент, издигнат в чест на Робер Шуман – бащата на Обединена Европа. Изреждаме се да си правим снимки на мястото, на което стои първият български евкомисар Меглена Кунева. Съжаляваме, че тя отсъства от Брюксел, добре позната ни е от времето, когато бе водач на листа от русенския избирателен район. Не можем да се срещнем, но предаваме на сътрудниците от кабинета й нашите сърдечни поздрави.

Спим по няколко часа в денонощието, за да можем да разгледаме повече от Брюксел. Експозицията „Малката Европа”, в която в умален мащаб могат да се видят много забележителности на Стария континент, Атомиумът, огромният модел на молекулата на желязото, поставен в парк Хейзел, величествените катедрали и още безброй уникални места, за всяко от което може да се разказва с часове.

Преди да отпътуваме за България, отиваме на Гранд плас сред дантелените фасади на сградите, засияли в невероятно коледно светлинно шоу. Все едно, че сме в приказка, все едно, че не се случва с нас...

Галим за довиждане позлатената статуя на светеца до централния площад. Казват, че направиш ли това, отново се връщаш в Брюксел. Шегуваме се - дано се случи по празниците, когато от пишлето на Манекен Пис тече истинска белгийска бира...


Жанета Йорданова<janeta.yordanova@gmail.com>

ето и оригиналния линк към статията: http://www.journey.bg/guide/guide.php?c ... 8&gtype=25